Истории на участнички

“ЖИВОТ НА ВЪРХА”, защото послушах сърцето си…

Здравейте,
aз съм едно момиче, което Ви пише вдъхновено много от един човек, който за мен наистина е уникален, Нина Рей. Това е една жена, която има най-благородната професия на света, а именно да помага на толкова много жени всеки ден. И да ги кара да се чувстват уникални, значими, уверени кара ги да бъдат такива каквито са – прекрасни.
Аз бях участничка на един семинар Живот на Върха и живота наистина ми се промени осезаемо. Оставяйки в миналото всички притеснения, страхове, бариери, ограничения. Имаше много мисли. Много излизане от зоната ми на комфорт, но направих това, което сърцето ми казва. Всичко е абсолютно доброволно. Вие решете как искате да живеете.
Този семинар Живот на Върха е за всички, които искат да променят живота си и да усетят това, което аз усещам в момента. Да усетят живота си без страх. Да започнат да виждат всичко красиво и стойностно около нас. Да усетят пламъка и тръпката от удовлетворението, което се усеща когато правим нещо естествено и истинско за себе си. За тези, които се нуждаят от това някой да ги изслуша. За тези, които се нуждаят от любов и подкрепа. За тези, които се нуждаят от вдъхновение. За тези, които искат да излязат от мрака и да заживеят в света на светлината. За тези, които искат да са на върха, но не знаят как да го достигнат. За всички вас! Всеки може веднъж да направи нещо хубаво! Изкуството е постоянно да се поддържа нивото и да убеждаваш и другите в това!
Бъдете смели и оставете притесненията. Просто трябва да се опита! Желая Ви успех!

В.Й. , участничка в “ЖИВОТ НА ВЪРХА”, февруари 2013

ЖИВОТ на ВЪРХА- на една ръка разстояние

* Готова си да стигнеш до ръба,
* от знайното да пуснеш се изцяло,
* тогава знай ЖИВОТЪТ НА ВЪРХА
* ще те дари със приказно начало…
„Да бъдеш на 30 и да имаш всичко…“ Може би точно така бих описала странното забързано състояние, в което се оказах в последните 2-3 години въпреки крехката си възраст от 21г. Млада, красива, амбициозна, имаща късмета да постига със завидна лекота резултати в сферите, към които се насочи, радваща се на обичта и подкрепата на семейството си, с все по-нарастващ кръг от познати и приятели… И с все по-нарастващо желание да бъде навсякъде и по всяко време, сякаш денонощието следваше да има поне 30 часа, за да може да се угоди на моята наклонност да прескачам от състояние на учебни и работни занимания към забавления. Между които някъде истинската почивка все се губеше…
За първи път осъзнато попаднах на семинара „Живот на върха“ и на името на Нина, когато в една лятна вечер през 2012г. по време на неколкоседмично откъсване от активния ми начин на живот в София нецеленасочено сърфирах в интернет. Бях си у дома, в града, в който отраснах, при моите родители… И все пак се озовах в един от онези моменти, когато се чувстваш на кръстопът. И когато си припомняш последния път, когато се почувства така… И колко време е минало от тогава… И как ти отново си в същото състояние на емоционален хаос вътре в теб… Точно тогава „случайно“ някак си попаднах на сайта на Нина http://nina-ray.com/. И буквално бях омагьосана. Дали беше от невероятното съчетание на цветовете, или от простичката истинност, която лъхаше от всеки ред, не знам. Но със сигурност нещо ме грабна точно в този първи миг, подобно на любов от пръв поглед. Секунди след това зърнах споделеното за предстоящия „Живот на върха“. За секунди имах усещането, не просто, че всяка отделна думичка там се отнасяше за мен, а че точно аз бях писала тези редове. Странно и магично едновременно. Интересното обаче в случая бе, че у мен се зароди огромно желание да пиша на Нина. Не го направих във връзка с „Живот на върха“, а просто заради интензивната енергийна близост, която усетих към нея. И защото Нина беше реален пример за човек, изживяващ мечтаното от мен призвание-професия: да бъдеш коуч. И така, написах едно среднощно откровение и след това се върнах към „нормалното“ си ежедневие, ни най-малко подозираща, че макар и не включвайки се в тогавашното издание на семинара, „Живот на върха“ и Нина бяха на път да изиграят ключова роля в моя живот буквално месеци след това.
Минаха 3 месеца от моята първа своеобразна среща с „Живот на върха“, когато точно преди Коледа, решена да се отърве от хилядите непрочетени писма в електронната си поща, която вече не използвах активно, попаднах на неочаквана покана. От „Живот на върха“. Моят коледен подарък, че даже много повече, както щях да осъзная по-късно. Въпреки че не бях кандидатствала за участие на предишния семинар (или поне аз не считах среднощното си откровение към Нина за такова), нещо в тази Вселена се беше погрижило семинарът отново да привлече моето внимание. Очевидно в момента, в който бях готова. През изминалите няколко месеца ми се беше наложило на цената на болезнен опит да осъзная, че не умеех да искам и получавам помощ, а и имах някакъв страх от провал, който водеше не само до болезнено изживяване на почти всяко срещнато „Не“, но и до нагърбване със самоналожената отговорност да предпазвам околните от грешки и разочарования. За сметка на собствената грижа за себе си, разбира се.
И така, като на шега се бях озовала броени часове преди започването на семинара (макар, че той всъщност бе започнал от първия момент, в който разбрах за него). Неусетно за мен самата се бях справила с редицата предизвикателства, които ми се бяха изпречили на пътя, за да тестват готовността и отдадеността, с която подхождах към този ангажимент не към някого другиго, а към мен самата. Бидейки на 21 г., студентка, активно посветена на доброволческа дейност в свободното си време, все още финансово зависима донякъде от родителите си, аз следваше да проявя доста изобретателност, за да успея да си уредя необходимите времеви и финансови ресурси. Но вътрешно в себе си знаех, че си заслужава. Затова не се поколебах да подходя предприемачески, да преговарям за дати на изпити и т.н., само и само да осъществя намерението си. И успях.
И все пак в началото вярвах, че отивам на семинара, за да видя как се прави. Нали все пак и аз мечтаех да се занимавам с трансформационни семинари и коучинг. И точно това бе най-големият ми урок. Защото няма как да помогнеш на други хора, ако първо не се погрижиш за себе си. Нещо често забравяно в нашето забързано ежедневие, в което жените сякаш все по-целенасочено бягат от своята природа и се стремят да се нагърбят с какво ли още не и с кого ли още не, само и само защото „така трябва“. Определено за мен „Живот на върха“ беше момент на пречупване. Защо ли? Може би, защото очаквах, че ще ми бъде много по-лесно от колкото на останалите по-възрастни участнички, имайки предвид, че би следвало да имам много по-малко „рани“ за излекуване за моите 21 години. Оказа се, че грешах. Тъй като макар и да произхождах от прекрасно, здраво и любвеобилно семейство, където винаги съм получавала нужната подкрепа, очевидно на дълбоко подсъзнателно ниво имаше поведения на моите родители, на сестра ми, в обкръжението, които не харесвах. И или те ме дразнеха, защото не ги разбирах, или се стараех да ги избягвам, което по ирония на съдбата водеше точно до това, че несъзнателно ги бях усвоила до съвършенство. „Живот на върха“ ми помогна да осъзная също така, че бях започнала да живея живота на друг тип човек. С всичката моя хиперактивност и динамика, с многото познати, с които се бях заобиколила, без непременно да са най-благоприятната за мен среда, с всичкото бързане и неистов стремеж да съм в светлината на прожекторите… Когато всъщност единственото, от което имах наистина нужда, бе СПОКОЙСТВИЕ и ПОЧИВКА, така че да имам пространството и енергията да оставям нещата да се случват. Това осъзнаване бе все едно да погледнеш назад и да видиш, че си вегетарианец, а единственото, с което си се хранел, е месо. Или иначе казано- целенасочено да вървиш срещу себе си.
Започвайки да се упражнявам в качествена грижа за себе си и в това понякога да не правя нищо, за броени дни в мен се отключи дарба, която бях забравила, че притежавам. Да пиша стихове. Колкото по-отпочинала бях, толкова по-естествено бях в състояние да творя по всевъзможни начини. Едновременно с това преоткривах и отношенията с най-близките си хора. Малко повече от месец след семинара почина баща ми. И знаете ли, естествено, беше ми много мъчно. Но трансформацията, през която бях преминала благодарение на семинара, ми беше позволила да погледна на родителите си с едни нови очи-не просто като на героите, които са ме отгледали, но като на ЧОВЕЦИ-със своите силни и слаби страни, които приех с любов. Всеки губи родител рано или късно. Но благодарение на състоянието на свързаност и пречистване, до което бях достигнала, на мен ми бе подарено съкровено прощаване с моя баща, за което милиони хора по света не биха могли и да мечтаят. А чрез дарбата ми да творя поезия в този период успях да послужа като канал на послания, които вярвам, че бяха насочени от моя татко към най-близките ни хора. И които им помогнаха да го пуснат и да продължат напред. След като татко почина осъзнах, че всъщност „Живот на върха“ е бил несъзнателен подарък от негова страна към мен, начин, по който да ми помогне да се науча да се обичам и приемам много повече и да се грижа за себе си, за да живея живота на върха, който заслужавам и след като него вече го няма.
Няма случайни неща. Всичко е взаимосвързано с невидими енергийни нишки. За мен „Живот на върха“ бе един от онези моменти, в които не знаеш защо и как, и въпреки това поемаш по пътя към ТВОЯТА приказка. На края, на всички вас, които все още се колебаете дали заслужавате подобна трансформация, мога да споделя следното лично мое откровение, което за мен е израз на същността на преживяването:
* Готова си да стигнеш до ръба,
* от знайното да пуснеш се изцяло,
* тогава знай ЖИВОТЪТ НА ВЪРХА
* ще те дари със приказно начало…

Десислава Петрова, Участничка в „Живот на върха“ 3, февруари 2013

“Живот на върха” – Проглеждането

За мен “Живот на Върха” беше проглеждане. Проглеждане в истински и в преносен смисъл на думата. Отворих си очите, спрях и осъзнах къде съм, какво имам и какво искам. Знам, че всяка която е минала семинара ще ме разбере. За една част от останалите ще им се стори пълна глупост, но аз искам да споделя преживяното за другата част, която е на кръстопът и се чуди дали да се довери на желанието, любопитството, гласчето в ума което я кара да попълни формата за кандидатстване или да си каже достатъчно съм се лъгала от подобни обещаващи курсове, коучинги, семинари и т.н.
Не мога да отговоря на въпроса как се включих в това приключение. Един ден /около две седмици преди началото на семинара/ проверявайки си електронната поща …. от страни се появи банер на семинара, обикновено не ги отварям, но тогава нещо ме подтикна и натиснах десен бутон на мишката… незнам как се нагласиха нещата, та въобще стигнах до Разлог. Семейството ми беше на кръстопът дали да си хванем децата и куфарите и да заминем за чужбина, та поне да осигуря по-добро бъдеще на децата си. Беше ми писнало да живеем от заплата на заплата, да се свиваме и да сме доволни от това, че си плащаме сметките. Незнам може би надеждата и вярата, че ще се промени нещо след това е била по силна от разума. Т.к. ако си бях послушала ума аз никога нямаше да стигна до “Живот на върха 3″. Добре, че от време на време изпадам в периоди, когато ми пада пердетето и върша неща, които просто трябва да се случат без значение до какво ще доведът. Е, участието ми на семинара “Живот на върха 3″ в гр. Разлог през февруари 2013г. беше именно такъв момент, за което сега съм безкрайно благодарна. Не си мислете, че съм спечелила от тотото или че са ми увеличили заплатата – нищо подобно, но вече виждам имането и възможностите, а не нямането и ограниченията. Благодарна съм за всеки един ден и за още толкова много неща, че мога да запълня наколко страници….
Ефектът от преживаването „Живот на Върха 3“ беше толкова силен при всички ни, че чак не можех да повярвам – чудех се това реалност ли е или моя илюзия. И затова малко след това, когато ми се появи възможност да участвам в следващия семинар „Живот на върха 4“, но вече не като участник, а като асистент на Нина, аз приех от една страна за да науча още нови неща за себе си, а от друга за да видя отстрани процеса на трансформация при другите жени.
Мога да Ви уверя, че ефектът и от двата ми „експеримента“ J беше „Уау“.
Приятелите ми казваха, че отдавна не са виждали този бласък в очите и ме питаха какво се е случило с мен? J А съпругът ми каза, че ако е знаел, че ще има такъв ефект отдавна да ме е пратил при Нина J.
И накрая чувствам се длъжна да уточня още нещо: Това е семинар за Вас самите. Участието Ви е подарък от Вас за Вас. Още със съгласяването си да си отделите една седмица единствено и само за Вас без значение колко деца имате, колко сте незаменими в работата си или пък в какви семейни “драми” живеете – Вие правите първата крачка към Вас. Следващата стъпка е да се доверите и отдадете 100% на Нина Рей и семинара, да се възползвате от всяко предложение и възможност която Ви се удаде. Решенията и отговорите, които търсите зависят само и единствено от Вас. Това няма как да го разберете сега, но ако мога да цитирам нашите мъдри баба в обобщение “насила хубост не става”.
Реших, че е редно да го кажа и това, т.к. обикновено това са двете най-големи съпротиви, които срещам в разговорите си с мои приятелки, а именно преодоляването на гузното чувство, че правят нещо лично и само за тях и недоверието, че ще получат правилните съвети, как да си решат проблема, ако въобще осъзнават, че го имат. Хора, отговирите се крият във Вас самите, а феята Нина само ви помага да разчитате табелите по пътя към щастливия и спокоен живот за които мечтаете.

Цвети Топалска, 35год.

Живот на върха- щастието да бъдеш себе си.

Здравейте!
Невероятно звучи, но мисля че от много години съм се подготвяла за този семинар без да го знам.Вярвам,че в живота няма случайни неща и че на едно по-всеобхватно ниво всичко е свързано, затова и не беше огромна изненадата ми когато на “Живот на върха” ми се откри онова малко парченце от пъзела “живот”, което винаги ми е липсвало.
Само на 20 години съм, но съм минала през толкова много трудности и борби в живота си, че вече се чувствам стара Казвам се Анна-Мария и преди семинара бих се описала хем като лидер и инициатор, хем като несигурна в собствената си стойност жена, която постоянно има нуждата да се доказва на хората.Моят живот в последните години беше меко казано нездравословен- постоянни себеобвинения, самонаказване за това че не бях достатъчно слаба или красива, постоянно самоосъждане и осъждане на другите хора, мания да доказвам че аз знам най-добре от всички, мания да се пазя от всяка възможна стъпка напред, която би довела до провал.Исках момчетата да ме харесват, но интересно- аз не се харесвах изобщо!Постоянно се сравнявах с успели момичета и намирах все повече причини да се мразя..Тези психически драми доведоха и до сериозно влошаване на физическото ми здраве въпреки крехката ми възраст.
Твърде рано станах едно огорчено, постоянно разочаровано момиче, чиято главна цел беше да се докаже.По онова време смятах, че хората искат от мен точно това- да бъда перфектна във всяко едно отношение и че всичко друго би се считало за провал.Исках безумно много да получа безусловна любов и одобрение у другите и липсата им водеше до депресия и отчаяност…Бях повярвала,че само ако бъда достатъчно еди-си-каква, съм достойна да се радвам на живота.
Този епизод продължи около 5 години и с огромна радост осъзнах онзи ден,че още първият ден на семинара “Живот на върха” е бил началото на края на тази безумна трагикомедия.Осъзнаванията и трансформациите, които се случиха с мен на семинара нямат цена- те са нещо, което повечето хора търсят цял живот без да имат надежда че някога изобщо ще намерят отговора! Аз съм от онези щастливки, на които им бе дадена възможност да променят живота си.. И не че идването ми беше лесно- нито имах финансите, нито подкрепата на семейството ми.В денят в който трябваше да пристигна се случи едно семейно нещастие, което постави под въпрос дали изобщо ще мога да отида.И ето че трябваше да избирам между дълга и живота за който мечтаех от години.Рядко рискувам, но тогава просто послушах сърцето си и повярвах на целия екип на “Живот на върха”.По-късно разбрах, че доверието ми е било на 100 процента заслужено.
Сега почвам нова глава в живота си- безумно съм влюбена в живота, хората иии най-вече – в мен самата.Нямам желание да доказвам нищо на никого! Щастлива съм със себе си, защото намерих най-голямата си сила- силата да бъда ЖЕНА!Истината е,че не се сравнявам вече с никой и не искам да бъда някой друг.Аз съм аз и винаги ще бъда тази жена с всичките й очарования и недостатъци.Аз съм и Анна, и Мария и ги обичам и двете :)))
Благодарна съм за всичките жени от екипа и от участничките, които гордо мога да нарека мои истински приятели. Не мога достатъчно да благодаря и на Нина и нейната безусловна любов и приемане, която ми даде простора да преоткрия себе си и да се намеря във фалша от вярвания, които имах за себе си.Тя е приказната фея, която с едно помахване на пръчицата променя животи.Тя е слънчева, блестяща, силна и нежна и е толкова вдъхновяваща, че пожелавам щастието да познаваш Нина и на теб, мила читателко! Обещавам ти,че тя ще промени целия ти свят.

Анна-Мария, участничка в “Живот на върха” 5

Живот на върха- първата крачка към себеобичането

Аз съм от тези- емоционални хора, отдадени на всеки и всичко, обичащи със сърце и страст, раздаващи се до последна частица… От тези, чиито сърца болят от обичане, чиито мозъци се пръскат от мислене и притеснение… От тези, чиито души се разкъсват от болка и състрадание… към всеки и всичко… освен към самата мен.
Упреквам се за неуспехите си, коря се честичко за всевъзможни неща, голяма част от тях- дреболии , осъзнавам го, не съм доволна от себе си, на моменти- дори разочарована. Осъждам се, че нямам работа към момента и се тревожа от това, че съм в тежест на близките си.
Това бях аз преди семинара…
Участието ми в „Живот на върха“ беше най-голямото предизвикателство и най-прекрасното приключение за мен. Тръгнах с огромни дози вълнение, притеснение и страх от неизвестното, тъй като не знаех какво да очаквам, нямах никаква представа какво ми предстои.
В някаква степен, бях предубедена. Не смятах, че някой може да ми повлияе по такъв начин, че живота и мисленето ми да се променят. Ако трябва да участвам сега- от настоящата ми позиция, знаейки какво ще ми даде тази седмица, не бих се замислила и за миг. Семинарът не просто оправда очакванията ми, а ги надмина. Всеки ден беше наситен с емоции. Беше силно, въздействащо…
Уникално! Нина е уникална! Да, Нина! Тази прекрасна дама с магичен глас- слънчева и нежна, пълна с любов и красота, стана мое вдъхновение! Тя ми показа пътя към мен самата, научи ме на себеуважение и себеобичане. Покази ми колко ценен човек съм… Повярва в мен и аз повярвах в себе си. И така…чрез нея и нейните знания, обич и сърцата отдаденост, аз станах своето вдъхновение. И съм толкова безкрайно благодарна… за всичко…
Едно от ценните следствия от семинара- освен, че открих себе си, там аз намерих приятелки. Тези прекрасни, силни и смели жени, станаха мили и скъпи на сърцето ми. Дори сега, след края на семинара, продължаваме да поддържаме връзка- чуваме се, виждаме се и се подкрепяме. Страхотно е! Незаменимо!
На всички вас, които имате колебания- не го мислете, а се хвърлете смело, с отворени сърца към това невероятно преживяване. „Живот на върха“ е най-хубавият и личен подарък, който може да си направите- време и обич за вас самите, подарете си го, защото го заслужавате. Всяка жена го залужава!
Не си поставяйте бариери! Ако сте решени да участвате, просто го направете- независимо от всичко и всички. Направете го за себе си! Приемете предизвикателството да оставите за седмица любимите си същества, работа, учение…това не значи, че бягате от реалността, че сте егоисти или не ги обичате- напротив. Означава, че сте смела и решителна жена, обичаща себе си и близките си. Защото няма по-хубаво нещо за едно дете от това да види майка си щастлива и обратното- няма по-щастлива майка от тази, която вижда детето си, обичащо се и уверено. И колко приятно се чувства мъжът, когато има до себе си спокойна и уравновесена жена. Защото променяйки отношението към себе си, вие променяте и отношението на хората към вас. Помагайки на себе си, вие помагате и на близките си. Вглеждайки се в себе си, се научавате да виждате, вслушвайки се- да чувате.

Бъдете смели и се гмурнете в приключението на живота ви. Аз мога само да ви го пожелая от сърце, но всичко е във вашите ръце!

Радостина, участничка в “ЖИВОТ НА ВЪРХА”, октомври 2013

Живот на върха – Пътуване към Себе си

Пътят ми към семинара всъщност започна още преди няколко години, когато реших, че трябва да спра само да мечтая и да започна да действам, за да постигна това, което искам. Много бързо напреднах в образованието и професионалното си развитие, усещах подкрепата на семейството си и постоянно срещах нови и интересни хора. В началото на 2013г. се изпълни и едно от най-съкровените ми желания – да пътувам. Половин година живях в друга държава и всяка седмица посещавах ново място.
Връщането в България обаче ми остави неприятно чувство. Вечно бях недоволна и се опитвах да се разсейвам по хиляди начини. Дните ми започнаха да се редуват ту пълни с енергия и идеи, ту еднообразни и скучни. В един такъв период получих и-мейл, с разказ за семинара от бивша участничка и моя приятелка. Разгледах сайта на Нина и потърсих повече информация за събитието, но бързо реших, че на този етап нямам нужда от него. Вече уверено напредвах по „правилния (според мен) път” и можех и сама да постигна това, което семинарът предлагаше.
Няколко седмици по-късно приятелката, която ми писа за семинара (и която не бях виждала от почти една година), дойде във Варна. Пътищата ни, случайно или не, се пресякоха и от дума на дума стигнахме до „Живот на върха”. Аз не спирах да я разпитвам и все повече попивах от ентусиазма й. Изказвах всичките си доводи „против” записването ми, а тя ги разбиваше на прах с по едно изречение. В края на разговора ни бях сигурна, че искам да кандидатствам.
Умът ми обаче не ме оставяше на мира и през следващите 24 часа упорстваше, че няма смисъл да отделям време за този семинар, няма как да го вместя в програмата си, нямам нужда от него…и всъщност даже не знам какво очаквам да постигна… В един момент просто спрях да мисля, реших да се пусна, да опитам и да взема най-доброто от тази възможност. В крайна сметка дори и нищо да не се променеше в мен след семинара, поне щях да имам няколко дни почивка и нови интересни запознанства.
Пиша тази история 1 месец по-късно и съм щастлива, че в онзи момент натиснах „изпрати” на формата за кандидатстване и казах „Да” на себе си. Осъзнах, че през последните няколко години, толкова се бях забързала да сбъдвам мечтите си, че не си оставях време да се нарадвам на постигнатото. Постоянно исках да се развивам и да се доказвам и в един момент чуждото одобрение стана по-важно от всичко. Не спирах да се предизвиквам и да търся „нови изживявания”, докато накрая спрях да обръщам внимани на това, което се случва днес, защото утре щеше да ме очаква нещо по-вълнуващо.
След семинара животът продължи да се развива също толкова стремглаво, но аз гледах на нещата по различен начин. Научих се да отделям време за себе си, да си почивам и успях да се отърся от желанието всичко да бъде перфектно и се научих да бъда щастлива с това, което имам. Върнах си оптимизма и се осмелих да пусна идеите и креативността си да летят на воля.

Докато препрочитам текста, осъзнавам, че не съм сигурна от какво толкова ме е било страх и защо толкова съм се колебала при записването за „Живот на върха”. В момента съм изправена пред подобен избор и в професионален план – вече месец не се осмелявам да направя следващата крачка, защото „не знам какво ще се случи след това”, но истината е че никой не знае какво го очаква утре. Обаче точно в този момент, това, което искам е да действам. Тук и сега, именно това ще ме направи щастлива, така че защо да се спирам?…

Започнах тази история като разказ за пътя ми към „Живот на върха”, мислейки какво бих казала на някоя бъдеща участничка, която все още се чуди дали да кандидатства. Някъде по средата на текста вече бях вглъбена в собствените си мисли и оставих думите да се леят. Преживявайки отново вземането на решенито относно семинара, стигнах до една лична дилема, която ме притесняваше от известно време и пишейки, стигнах го отговора. Съзнанието, че някога, някъде, някой ще има нужда да прочете това, ме изправи пред белия лист,но това, което се получи накрая беше съвсем неочквано и много полезно за мен самата. Затова, ако сте решили да прочетете моята история, искам да ви благодаря! И може би ще се срещнем „на живо” един ден, за да ви споделя продължението

Цветомила Димитрова, участничка в “ЖИВОТ НА ВЪРХА”, октомври 2013

Loading