Test Post

Uncategorized

3 НАВИКА, ОТ КОИТО Е НУЖНО ДА СЕ

ОТКАЖЕМ, АКО

ИСКАМЕ ДА СМЕ УСПЕШНИ

by Nina Ray

Важно ли е за вас да се развивате и да успявате в нещата, с които се захванете? Сигурно сте прочели многобройни публикации и книги за това какви стъпки е необходимо да предприемете, за да сте ефективни, фокусирани, продуктивни, за да можете да съчетавате успешна кариера и удовлетворяващ личен живот? Също така вероятно сте се опитвали да приложите на практика наученото? И ако въпреки това, че правите какво ли не, за да сте по-успешни, ви се струва, че или изобщо не ви се получава, или не в степента, в която бихте искали, то знайте, че не сте сами. Истината е, че голяма част от преподаваните техники за по-висока лична ефективност и успех могат да ни помогнат, и то в степента, в която желаем, ако не и повече. Но за целта е необходимо първо да си дадем сметка за капаните по пътя към успеха и да се погрижим да не паднем в тях. Кои са най-опасните от тях?

1. Перфекционизъм Да искаме да сме перфектни или обстоятелствата да са идеални е мания, която не е чужда на много от нас. На какво се дължи стремежът към съвършенство? Той произхожда от илюзията, че нещо може и трябва да бъде перфектно. Въпросите, които следва да си зададем обаче, са: „Какво означава всъщност перфектно?“ и „Перфектно спрямо кого?“. Да вземем за пример представата за идеален външен вид, която може да варира значително от култура до култура. Да търсим перфектния начин ни обрича на разочарование, защото Вселената е изградена на принципа на непрекъсната еволюция. В този смисъл, единственото, което перфекционизмът ни носи, е предпоставка за самокритика. 2. Самокритика и самоосъждане  Колкото и добре да се справяме, отново и отново вътре се обажда едно гласче, което повтаря: „Можеше и по-добре.“ Познато ли ви е? Причината, поради която самокритиката е толкова често срещано явление и нерядко се случва на несъзнавано ниво, е, че зад нея стои илюзията, че ако не се критикуваме, няма да продължим да учим и израстваме. Звучи логично, още повече, че живеем във време, в което даването на „конструктивна“ негативна обратна връзка се счита за един от най-мощните двигатели на прогреса. В какво се състои проблемът тогава? Когато се критикуваме или осъждаме за това, че не сме успели с нещо, на някакво ниво ние крадем от собствената си сила и убиваме вярата в себе си. В резултат си гарантираме или неуспех, или посредствен резултат. Все едно да очакваме от едно малко дете задължително да проходи още при първия път, когато опита. И то идеално – изправено, равномерно и т.н. И ако не му се получи, което е сигурно, имайки предвид, че преди да проходят, децата обикновено падат хиляди пъти, да му се скараме с думите как нещо не му е наред и колко зле се справя. Знаете ли какво ще се случи, ако постъпим така? Това дете още на втория или третия опит би се отказало въобще да опитва повече. Просто не би му останала никаква енергия за действие. Точно това се случва с нас самите, когато се критикуваме. За жалост обаче, дори да ни е лесно да сме мили и подкрепящи спрямо малките деца, когато става дума за нас, често забравяме да проявим нужното разбиране в процеса на учене. А иронията е, че точно този подход би ни помогнал за бързо да се придвижим напред и да искаме да се развиваме още повече. Колко интересно! Не искахме ли точно това с илюзията, че самокритиката може да ни помогне за целта? Ето че имало и по-добър начин. 3. Думата „Грешка“ Ако искаме да сме успешни, едно от първите неща, които е нужно да направим, е да изтрием от речника си думата „грешка“. Да считаме дадено събитие за грешка означава да вярваме, че, когато сме постъпили по определен начин, е можело да направим нещо по-добро с ресурсите и в състоянието, в което сме се намирали. А ние всъщност винаги правим най-доброто, на което сме способни във всеки момент. Просто никой в училище не ни е учил как да управляваме своите състояния, така че да имаме достъп до всички свои вътрешни ресурси. Вместо това ни е внушено, че не трябва да грешим. И точно заради това вярване много от нас се страхуват да не допуснат „грешка“, което ни докарва още повече излишен стрес и ни кара да сме невнимателни. Ако заменим думата „грешка“ с „урок“ и спрем да се страхуваме да не сгрешим, ние бихме станали много по-спокойни и креативни и това състояние би ни позволило да се развиваме и учим много по-лесно, виждайки възможностите в света и усвоявайки ценни уроци от всяко едно преживяване. Ето защо перфекционизмът, самокритиката и вярването, че съществуват „грешки“ са 3-те навика, от които следва да се откажем, ако искаме да сме наистина щастливи. Единственият начин да успеем е да си напомняме, че ние можем и да се поздравяваме за всяка малка победа. Затова следващия път, когато критикът във вас се обади, че не сте направили нещо, както трябва, просто му обърнете внимание, че едни от най-гениалните открития в историята на човечеството са направени случайно и не по план като напр. химическото чистене. А на перфекционистъта, който иска всичко да се получава идеално и от първия път, напомняйте историята на Майкъл Джордан, който споделя следното: „Пропуснал съм повече от 9000 изстрела в кариерата си. Загубил съм почти 300 игри. 26 пъти са ми поверявали да направя изстрела, от който е зависел изходът на мача, и съм пропускал. Провалял съм се отново и отново в живота си. Точно това ме научи да успявам“.
Loading